ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
Справка за концесията от Национален концесионнен регистър.
Местоположение 
Находище “Богомил” е разположено в землището на с. Богомил – община Харманли.
На обекта се извършва добив на жилен кварц по открит начин. Находището е проучено през 60-те и 70-те години. Запасите са утвърдени от ДКЗ с протокол № 1629 от 30.09.1981 година.
Преработената кварцова суровина намира приложение в металургията, стъкларската и металообработващата промишленост.
Общи сведения за находището
То е проучвано от различни организации още през през 60-те и 70-те години, като част от проучването на находищата от източната част на Сакар планина.
Запасите от кварц са изчислени и утвърдени от ДКЗ с протокол № 1629 от 30.09.1981 год. на МОСВ.
Находище “Богомил” е разположено в местността “Ченгеля”, южно и в непосредствена близост до с.Богомил. Районът на находището се отнася към ниските планини, каквато е Сакар планина. Релефът е нископланински с постепенен преход към равнинен, с дълбоко всечени долини. Склоновете са полегати, оголени и силно нарязани от множество поройни долини. Средната височина на района е около 400 м. Най- високите върхове в околноста са Вишевград – 856 м. и Дервишка могила – 690м.
Гъстотата на речната мрежа е малка, районът е един от безводните в страната. Преобладават малки рекички и дерета, чийто воден режим е в зависимост от сезонните валежи. Максимумът на валежите е през зимата. Най-пълноводни в района и с постоянен дебит са реките Тунджа и Марица, но те са значително отдалечени от находището.
Преобладаващи ветрове са североизточните и югозападните.
Географското положение и орографските особености обуславят преходно –средиземноморският климат за района на находището. Това позволява да се провеждат открити експлоатационни работи през цялата година.
В геоложкия строеж на кариерата участват скалите на долната свита на протерозоя (Pt) – биотитови, мусковитови и двуслюдни гнайси. Биотитовите гнайсошисти са сиви, дребнозърнести с шистозна текстура. Обикновенно са издържани по простирание и бързо прехождат в гнайсошисти. Мусковит – биотитовите гнайси са дребнозърнести с тъмна окраска. Двуслюдните гнайси имат ограничено разпространение и не могат да се отделят като самостоятелна свита. Кварцовите жили процепват тези вместващи скали и имат много ясно изразени контакти с тях.
Геоложка и хидрогеоложка изученост
За района около находище “Богомил” има изготвени геоложки карти в М = 1 : 25 000 , М = 1 : 200000, и тектонска карта в М = 1 : 50000. На кондиционните кварцови жили са изготвени геоложки планове в М = 1 : 1000, надлъжни – вертикални и хоризонтални профили и геоложки разрези в М = 1 : 200 и М = 1 : 1000.
За нуждите на проучването са прокарани основно канави, напречно на жилите през не по-малко от 10 м.
Находище “Богомил” е проучено с 5 броя канави и 3 шурфа, прокарани на дълбочина от 4 до 20 м. от повърхността, което се обуславя от относително малката дълбочина на разпространение на жилите и от изискванията на кондициите за максимална дълбочина на запасите – 25 м.
Геоложката документация е водена по установената в геоложката практика методика.
Взети са проби за определяне на химичния състав и петрографската характеристика на суровината.
За изясняване на хидрогеоложките условия в участъците не са провеждани специални хидрогеоложки проучвания.
Хидрогеоложките и минно – техническите условия на находището са благоприятни за открит начин на добив.
Качествена характеристика на полезното изкопаемо
Районът на разпространение на кварцовите жили се отнася към Сакаро – Странджанската тектонска зона.
Находищата на жилен кварц имат хидротермален произход, но с усложнени различно температурно наложени стадии.
В геоложкия строеж на находище “Богомил”, участват скалите на протерозойския метаморфен комплекс (Pt) – биотитови, мусковитови и двуслюдни гнайси.
Разкритията от кварц са удължени, лещообразни тела или гнезда с неправилна форма. Понякога оформят кварцово-жилни полета, отдалечени едно от друго на 20 – 30 км. Кварцовите жили са вместени в гранитогнайси от т.н. “лесовски тип”.
От представените 3 жили в находището – № 16, 16а и 16б, най-добре е представена жила № 16. Останалите се явяват като системи на основната жила и конвергират към нея с известен отстъп от 7-8 до 20-30 м. в югозападна посока. Жила № 16 се разкрива като силно полегнало лещообразно тяло с простирание югоизток – северозапад. Мощността й варира от 3,20 до 8,25 м. – средна дебелина 4,03 м. В дълбочина се проследява на около 70 м., където изклинява.
Контактите с вместващите скали са резки, тектонски нарушени. В близост до контакта, гранитите са милонитизирани, а кварца напукан, на места натрошен.
Кварцът в проучените жили е плътен, с млечнобял цвят поради наличие на хетерогенни синтетични газови включения. Във всички кварцови жили се наблюдава присъствие на лимонит под формата на тънки ципи по пукнатините на жилите, отложен е като типичен супергенен минерал. В дълбочина на жилите, неговото количество намалява. Установени са и други минерални примеси като: албит, амфибол, апатит, биотит, епидот, каолинит, карбонат, малахит, мусковит, микроклин, опал, ортоклаз, пирит, рутил, серицит, спекуларит, титанит, халцедон, хематит хлорит и циркон. Тяхното количествено проявление е изключително неравномерно, като преобладаващият брой на включенията е в размери под 0,005 мм. Ето защо, кварцовите жили в кариера “Богомил” могат да се разглеждат като стерилни.
В качествено отношение, кварца в находище “Богомил” има следната характеристика:
- SiO2 – > 99.0%;
- Fe2O3 – < 0.002%;
- обемно тегло – 2.63 гр/см3.