ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
Справка за концесията от Национален концесионнен регистър.
Находище “Побит камък” е разположено в землището на с. Нови хан, обл. Софийска, на около 2 км. южно от ж.п. спирка “Побит камък”.
Минно-добивната дейност се осъществява на основание Договор за концесия от 6.02.2007 г. Приет с Решение № 847/7. 12.2006г. на МС.
В кариерата се извършва добив на кварцов пясък филтровъчен по открит начин. Запасите са утвърдени от ДКЗ с протокол № НБ – 22/1998 г.
Продукцията на кариерата от кварцов пясък е предназначена за очистване на питейни води, газове и агресивни течности, за задържане на прах.
В площта на находището се извършват добивани работи от 60 -те години на 20 век.
Към 01.01.1971 г. се изготвя геоложки доклад с изчислени запаси от филтриращ пясък.
През 1998 г., въз основа на предходни проучвания и изследвания е извършена ревизия и преоценка на запасите от Й. Воденичаров – гл. геолог на “Ватия” ЕАД.
Разработките в доклада са съгласувани максимално с положението на минните работи понастоящем.
Общи сведения за находището
Находището се намира в землището на с. Нови хан, Софийско, до вилна зона “Побит камък”, на левия бряг на Крушовско дере.
В геоложко отношение, районът на находището представлява крайната част на Софийския плиоценски басейн, в подножието на Плана планина.
Находище “Побит камък” е изградено от сиво-виолетови глинести шисти и пясъчници с перм (Р) – триаска (Т) възраст. Пластовете са тънкослойни, със значително количество средно големи мусковитови люспи. Върху подложка от червени триаски пясъчници (бундзандщайн), дискордантно залягат груби, нееднородни рахли пясъци (N2). В основата си те са светло виолетови на цвят, а в горната част на профила – ръждиво жълти. Това е промишления пласт кварцови пясъци. Представен е от прослойки с дебелина до 5 м., с различен цвят, минерален и гранулометричен състав.
Находището е проучено от “Ватия” АД със сондажи през 1982 – 1984 год. През 1998 год. са утвърдени запаси с протокол № НБ – 22/1998 год. на МОСВ.
Района на находище “Побит камък” е разположено в слабохълмист терен, в подножието на Плана планина с добре развита горска растителност – широколистна и иглолистна.
Географското положение и орографските особености обуславят умереноконтинетналния характер на района на находището.
Геоложка и хидрогеоложка изученост
За района на Софийското поле са изготвени топографски карти в М = 1 : 25 000 и М = 1 : 5 000 от “Геопланпроект” София.
При провеждане на геологопроучвателните работи е използван топографо-геодезичен план в М = 1:500. Проучването е извършено с 30 броя вертикални сондажи, разположени по мрежа приблизително 50 х 50 м. Всички сондажи пресичат цялата мощност на полезното изкопаемо до подложката му. Опробването на пясъците е извършвано секционно с различна дължина на секциите, в зависимост от литоложките особености на пласта – от 4 до 10 м. Определен е химичния и гранулометричен състав на суровината.
За района на находището има теренно – ситуационен план в М = 1 : 1 000, надлъжни и напречни геоложки разрези, както и осъвременена теренна снимка.
От 1950 год. на кариерата се извършва добив от ДМП “Изомат” гр. София. През 1964 год. тя се предава на ДМП “Ватия”, чийто правоприемник е днес “ВАТИЯ” АД.
Хидро-геоложките и минно-технически условия на находището неналагат провеждане на специални хидрогеоложки проучвания, поради леките и сравнително прости условия за открита експлоатация. В хидро-геоложко отношение, находище “Побит камък” се определя като сухо, поради високите филтрационни качества на вместващите скали. Речната мрежа в района е слабо развита. Най-близката река, която минава на около 1 км. южно от находището е р. Габра.
Качествена характеристика на полезното изкопаемо
Кварцовите пясъци в находище “Побит камък” са част от крайбрежни езерни отложения и са пряк резултат от механичната ерозия на тракийските пясъчници, които се разкриват в съседство.
Находището е изградено сиво-виолетови глинести шисти и пясъчници с възраст перм (Р) – триас (Т). Пластовете са тънкослойни, със значително количество средно големи мусковитови люспи. Дискордантно върху тях лежат плиоценски седименти – едрокъсови, глинести, виолетово оцветени чакъли, в алтернация с тънки глинести прослойки. Чакълите са с преобладаващи размери – 5-10 мм. Конкордантно над тях са разположени кварцови пясъци – в долните нива червено – виолетови, а в горните – сиви, до почти бели. Именно това е промишленият пласт кварцови пясъци. Той е представен от прослойки с дебелина до 5 м. с различно оцветяване, минерален и гранулометричен състав. Мощността на пясъчната задруга достига до 20 – 25 м., а средната мощност на пласта е 24,40 м. Глинестата съставка на пясъчния пласт на места достига до 5%.
Като цяло, комплексът от пясъчници запада на юг, с наклон 15 0.
В качествено отношение, пясъците отговарят на ОН 335215-8-82 и имат следния химичен състав:
| съдържание на SiO2 | > | 90 %; |
| съдържание на Al2O3 | < | 4 %; |
| съдържание на Fe2O3 | < | 0,5 %; |
| карбонати | < | 0,25 %. |