ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
Справка за концесията от Национален концесионнен регистър.
Местоположение 
Находище „Подгумер” е разположено в землището на с. Подгумер, обл. Софийска, на около 12 km североизточно от гр. София.
Минно-добивната дейност се осъществява на основание Договор за концесия от 06.04.2006 г., приет с Решение №127/08.03.2006 на МС.
В кариерата се извършва добив на кварцов пясък по открит начин. Проучването на находището е извършвано на три пъти, а запасите са утвърдени от ДКЗ с протокол № НБ – 46/1999 год.
Продукцията на кариерата от кварцов пясък е предназначена да задоволява нуждите в леярското производство. Формовъчните леярски пясъци имат основно положение в металургичната промишленост. Значително по-малка част от тях бе използвана без допълнителна преработка при производството на цветно опаковъчно стъкло в СТИНД – София.
В площта на находището се извършват добивни работи от 60-те години.
През 1971 – 1974 год. от “Комитета по геология” се извършват проучвателни и експлоатационни работи, в резултат на което е съставен цялостен геоложки доклад с изчислени запаси за находище “Подгумер”.
През 1999 год., въз основа на предходни проучвания и изследвания е извършена ревизия и преоценка на запасите от инж. Ст. Григоров и колектив.
Развитието на минните работи е разчетено в контура на утвърдените геоложки запаси и заявените за концесия площи.
Находище “Подгумер” е разположено в северните окрайнини на Софийското поле, където то преминава постепенно в южните склонове на Стара планина.
Основната отводнителна артерия е река Искър. По-големи реки, протичащи през района са Стари Искър, Войняшка и Локорска река. В непосредствена близост до находището има дере, което не пресъхва, но дебитът му е минимален. Като цяло, в хидрогеоложко отношение, находището е сухо.
Района на находище “Подгумер” попада в слабохълмистата, с неголеми възвишения част на Софийското поле, прорязана от сравнително плитки оврази и долове с посока север – юг. Релефът е спокоен, със заоблени форми и полегати склонове.
Географското положение и орографските особености обуславят умереноконтинетналния характер на района на находището.
Геоложка и хидрогеоложка изученост
За района на Софийското поле са изготвени топографски карти в М = 1 : 25 000 и М = 1 : 5 000 от “Геопланпроект” София.
При провеждане на геолого-проучвателните работи е използван топографо-геодезичен план в М = 1 : 500.
Още през 1958 год. на площите на проучваните участъци започват систематични търсещи, предварителни и детайлни работи.
През 1962 год. се провеждат търсещи работи от “Дирекция за инженерно – геоложки, хидрогеоложки и строителни материали”.
Във връзка с построяването на металургичния комбинат Кремиковци и необходимостта от пясъци за металолеенето в близост до него, през 1963 год. ДМП “Изомат”, София извършва проучвателни работи в района на находището по афльоримента на пясъците и започва експлоатация.
През 1969 – 1971 год. ДМП “Ватия”, с. Негушево прокарва 15 сондажи в находището.
През 1972 – 1974 год. ДСО “Геоложки проучвания” извършват търсещи проучвателни работи за кварцови пясъци по цялата северна част на Софийския плиоценски басейн между селата Войняговци и Балша.
И през трите етапа на сондажното проучване, сондажната ядка е изцяло опробвана на интервали. В изчисляването на досега заведените запаси от различните етапи на проучване са участвали резултатите от анализите на 164 броя проби. Анализирането на пробите е извършено в специализирани лаборатории.
За изясняване на хидрогеоложките условия в находището не са провеждани специални хидрогеоложки проучвания, поради леките и сравнително прости условия за открита експлоатация. Теренът на самото находище е сух, прорязан от сравнително дълбоко изрязани ровини със стръмни брегове, голяма част от които вече не съществуват, попадайки в котлована на откритата кариера. Подпочвени води няма. При прокарване на сондажи, водно ниво не е установено.
Акумулатори на вода се явяват само пясъците в находището. То е разположено на южния склон и снежната покривка сравнително бързо се стопява. Тези води не се задържат дълго, тъй като се процеждат през пясъците, които служат за естествен дренаж и ги акумулират в по-ниските части на пясъчния пласт в южна посока.
Хидрогеоложките условия в находището не затрудняват експлоатационните работи.
Качествена характеристика на полезното изкопаемо
В геоложко отношение, находището е част от широка синклинална структура със северозападно – югоизточна посока. Синклиналното понижение се маркира от пластовете на плиоцена, който в окрайните му части затъва. Маркирано е стъпаловидно блоково пропадане от полите на Стара планина на юг.
Находището е изградено от глинесто – песъкливи материали, кварцови пясъци и песъкливи глини от плиоцена (Т1) на Софийския въглищен басейн.
Пясъците са предимно кварцови, до кварц-мусковитови. По зърнометричен състав варират от фино – до грубозърнести. Имат форма на лещи и неиздържани пластове.
Глините също имат широко разпространение и разнообразие в цвета, което се определя както от различните количествени съотношения между глинестите минерали, така и от съдържанията на оцветяващите окиси, хидроокиси и органично вещество.
Седиментните пластове затъват нормално в южна посока. На границата с долнотриаските пясъчници се наблюдават едрозърнести пясъци, на места почти скални късове.
Пясъците са рахли, неспоени, нееднородни по зърнометричен състав и съдържат повсеместно различно количество глинесто вещество.
В качествено отношение, пясъците имат следния химичен състав:
- съдържание на SiO2 – 90,27%;
- съдържание на Al2O3 – 5,04%;
- съдържание на Fe2O3 – 0,83%.
Съгласно БДС 4075 – 71, пясъкът от кариера “Подгумер” се определя като дребно, до среднозърнест.
Пласта от кварцови пясъци е имал естествени разкрития по северния борд, като е залягал непосредствено над триаските пясъчници изграждащи склоновете северно от находището.
Продуктивния пласт в южна посока, но с наклони по-големи от този на наклоните на склона и покривката му изградена от едрозърнести глинести пясъци значително нараства в тази посока.
Както покривката, така и пясъчния слой са изградени от рахли, неспоени материали.