ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
Справка за концесията от Национален концесионнен регистър.
Местоположение 
На обекта се извършва добив на талк по открит начин. Находището е проучено през 60-те години. Регулярният добив на талк в района на Сакар планина датира от 1975 г.
Преработената талкова суровина намира приложение при производство на пълнители в лаково-бояджийската промишленост, за производство на грундове и в строителството за производство на хидроизолационни материали.
Геоморфоложки сведения за находището
Находище „Овчарово” е разположено в местността „Теке баир”, западно от с. Богомил, в землището на с. Овчарово, област Харманли. Релефът е нископланински с постепенен преход към равнинен, с дълбоко всечени долини. Склоновете са полегати, оголени и силно нарязани от множество поройни долини. Средната височина на района е около 400 m. Най- високите върхове в околноста са Вишевград – 856 m и Дервишка могила – 690 m.
Гъстотата на речната мрежа е малка, районът е един от безводните в страната. Преобладават малки рекички и дерета, чийто воден режим е в зависимост от сезонните валежи. Максимумът на валежите е през зимата. Най-пълноводни в района и с постоянен дебит са реките Тунджа и Марица, но те са значително отдалечени от находището. Всички реки са със северен отток и представляват притоци на р. Марица.
Преобладаващи ветрове са североизточните и югозападните.
Географското положение и орографските особености обуславят преходно –средиземноморският климат за района на находището. Това позволява да се провеждат открити експлоатационни работи през цялата година.
Геоложка и хидрогеоложка изученост
За района около находище „Овчарово” има изготвени геоложки карти в М 1:25 000, М 1:200 000 и тектонска карта в М 1:5000. На кондиционните кварцови жили са изготвени геоложки планове в М 1:1000, надлъжни – вертикални и хоризонтални профили и геоложки разрези в М 1:200 и М 1:1000.
За нуждите на проучването са прокарани основно канави, напречно на жилите през не по-малко от 10 m.
През 1968 г. находище „Овчарово” е проучено с 39 броя канави за оконтурване на пространственото разположение на ултрабазичните тела и изследване на тяхната химическа характеристика.
Геоложката документация е водена по установената в геоложката практика методика.
През 1984–1985 г. са прокарани 400 л.м. плитки вертикални ядкови сондажи.
За изясняване на хидрогеоложките условия в участъците не са провеждани специални хидрогеоложки проучвания.
Хидрогеоложките и минно-техническите условия на находището са благоприятни за открит начин на добив.
Геоложки строеж на находище „Овчарово”
В геоложкия строеж на находището участват метаморфни скали – двуслюдени и амфиболитови гнайсо-шисти, в които са внедрени малки ултрабазични тела западно от с. Богомил, при с. Браница и северно от с. Оряхово. Телата са серпентинизирани. На контакта с вместващите ги скали се наблюдават тънки лещи от биотит – вермикулит. Различните тела са в различна степен оталкозени. Установени са тела, изградени изключително от талк, които са обект на добив. Ултрабазичните тела са с удължена елипсовидна форма с посока изток-запад, с дължина варираща от 10 до 150 m и ширина от 5 до 50 m. Те са разположени послойно сред вместващите скали с наклони от 20 до 50° и затъват към север.
Ултрабазитите са светлосиви до сиво-зелени, на пипане мазни, дребнозърнести. Текстурата им е масивна или паралелна, а структурата –дребнолюспеста по отношение на серпентинита и средно- до едролюспеста по отношение на талка. От първичната скала не са останали почти никакви реликти. Промените се изразяват в хлоритизация, оталкозяване и тремолитизация. Минералният състав е представен от талк, хлорит, тремолит и магнетит.
Най-рано образуваният минерал е тремолитът. След това е последвала хлоритизация. Най-интензивно е проявено оталкозяването на скалата. То е наложено на останалите променителни процеси. Именно поради това, тези ултрабазични тела са изградени почти изключително от талк.
Различните тела са оталкозени в различна степен като при оталкозяването желязосъдържащите минерали са превърнати в лимонит. Ето защо по-голямата част от телата са със завишено съдържание на Fe2O3 – около 6%.
Освен оталкозените ултрабазични тела, в находището съществуват и талкошисти, както и нашистени талкови тела, съставени предимно от талк.
Талковите тела са установени най-често конкордантно на нашистяването и не са издържани по посока, страна, дебелина и качествени показатели.
В централната част на телата се разполагат серпентинитите, а от двете им страни се наблюдават талкова, талк-тремолитова или талк-хлоритова зони. Често на контактите с вместващите ги скали се срещат тънки биотит-вермикулитови лещи.
Хидрогеоложки и инженергеоложки условия
Находище „Овчарово” е разположено в слабо разчленена хълмиста област в югозападната част на Сакар планина. Непосредствено над тела №5 и 6 се извисява вр. Шапка (Теке баир). Теренът има определен наклон в юг–югозападна или юг–югоизточна посока. Водоизточници, чешми и каптажи, които да бъдат застрашени от добивните работи, няма. Снежната покривка, която е незначителна, се стопява сравнително бързо. Атмосферните води, стичащи се в котлованите на открития рудник, не се задържат.
Качествена и техноложка характеристика
В качествено отношение, талка в находище „Овчарово” има следната характеристика:
- SiO2 – 54,89 – 58,15 %;
- Fe2O3 – 2,60 – 10,99 %;
- MgO – 13,08 – 38,80 %;
- Al2O3 – 0,07 – 3,70 %.
- CaO – 0,50 – 13,91 %;
- обемно тегло – 2,5 g/cm3.