Находище “Стрелча-Мерата”

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Справка за концесията от Национален концесионнен регистър.

Местоположение  

Кариери “Мали Кладни дял”, “Банчовец” и “Мерата”, представляват участъци от находище „Стрелча – Мерата”.

Миннодобивната дейност се осъществява на основание Договор за концесия от 16.12.2006 год., приет с Решение №780 на МС.  Те са разположени в района на гр.Стрелча, Пазарджишка област.

На обектите се извършва добив на пегматити по открит начин. Проучването им е извършвано от 1967 до 1981год., а запасите са утвърдени от ДКЗ с протокол  № НБ-10/2000 год. Във връзка с отдаване находището на концесия през 2005 г. е направено преизчисляване на запасите към 01.01.2005 г., утвърдени с Протокол на СЕК №НБ-66/01.12.2005 г.

Продукцията на кариерите е предназначена да задоволява нуждите на стъкларската, керамичната и порцеланова промишленост.

В  находищата се извършват добивни работи още от 30-те години.

Извършените детайлни геологопроучвателни работи от “Ватия” АД, установяват сравнително голямо пегматитово поле, изградено от близки едно до друго пегматитови тела, които позволяват интензивен открит добив.

Развитието на експлоатационните работи е разчетено в контура на утвърдените геоложки запаси и заявените за концесия площи.

Общи сведения за находище „Стрелча – Мерата”

Обектите за добив на пегматит се намират в район, северно от гр. Стрелча.

Същете са проучвани от “Ватия” АД през 70-те и 80-те год., като паралелно с тази дейност се извършва и експлоатация.

Запасите от пегматит са ревизирани и преизчислени към 01.01.2005 год. и  утвърдени от СЕК на МОСВ.

Участък “Мерата” е разположен в най-ниските, южни склонове на Същинска средна гора, в околностите на гр. Стрелча. Теренът около участъка е скалист, със слабо представена горска растителност.

Основната отводнителна артерия в района е река Луда Яна и Пясъчник, в които се вливат по-малки рекички. В близост до кариерата няма реки и дерета с повърхностно течащи води. Като цяло, в хидрогеоложко отношение, находището се определя като сухо.

Релефът на находище “Мерата” е спокоен, със заоблени форми и полегати склонове, с постепенно задигане на север.

Географското положение и орографските особености обуславят континенталния характер на района.

Участък “Мали Кладни дял” е разположен на 12 km северно от гр. Стрелча, в местноста Меде дере. Теренът около участъка е силно пресечен и стръмен, с добре представена горска растителност. Почвената покривка е малка. В близост до кариерата има водохващане на градския водопровод. Множество малки рекички дълбоко са врязани в планината и я разчленяват на отделни напречни ридове. Водният им режим е непостоянен и е в зависимост от атмосферните валежи. Снежната покривка е значителна и се задържа дълго. В хидрогеоложко отношение, находището се определя като сухо.

Географското положение и орографските особености обуславят континенталния характер на района.

Участък “Банчовец” се намира на 25 km от гр. Стрелча, в местността “Вълк”, източно от участък “Мали Кладни дял”. Той е разположен на значителна надморска височина – 1000 м. теренът е силно пресечен, а  кариерата е разположена непосредствено под сравнително заоблено планинско седло.

Снежната покривка е значителна, задържа се дълго и е значителна пречка при експлоатацията на находището. Атмосферните води не се задържат в котлована на рудника, изтичайки по гравитачен път.

Геоложка и хидрогеоложка изученост

За района на Същинска Средна гора  има изготвени топографски  карти  в М = 1 : 25 000  и  М = 1 : 5 000  от “Геопланпроект” София.

При провеждане на геологопроучвателните работи за всички участъци е използван топографо-геодезичен план в М = 1 : 500.

Още през 30-те год. започват експлоатационните работи в находището, но едва през 1979 год. започват геолого-проучвателни работи, които с прекъсвания продължават до 1981 год.

Прокарани са канави, шурфи и сондажи, но материалите от документирането на проучвателните изработки  са запазени само частично.

Сондажните ядки са опробвани на секции с различна дължина.

Техноложки проби не са взимани, поради доказаните вече технологични свойства на пегматитите в находищата.

За изясняване на хидрогеоложките условия в участъците не са провеждани специални хидрогеоложки проучвания, поради леките и благоприятни условия за открита експлоатация. Терените на находищата са сухи, прорязани от сравнително дълбоко изрязани ровини със стръмни брегове. Подпочвени води няма. При прокарване на сондажи, водно ниво не е установено.

Речната мрежа в района е представена от малки рекички и долове. Водният им режим е непостоянен и е в зависимост от атмосферните валежи. От тук събират водите си реките Луда Яна и Пясъчник, които служат и като ерозионен базис.

Хидрогеоложките условия в находищата не затрудняват експлоатационните работи.

Качествена характеристика на полезното изкопаемо

В геоложкия строеж на участъците, изцяло участват палеозойските гранити (Pz) на Средногорския батолит и разсичащите го пегматитови и аплитови тела.

Образуването на пегматитите е резултат от магмения остатък на Средногорския плутон. По-голяма част от пегматитовите тела са привързани към гранитния батолит и имат сходен с него минерален и химичен състав. И в едните и другите, като главни скалообразуващи минерали се явяват кварцът, олигоклазът, микроклина, биотита и мусковита.

Не навсякъде физико-механичните условия на кристализация са били еднакви и поради това, в различните участъци са се образували различни типове пегматити (различаващи се по минераложки и текстурно-структурни особености).

Минералния състав на пегматитовите тела включва фелдшпат, кварц, биотит, мусковит и биотит.

Пегматитите показват разнообразие в размера на телата и елементите на залягане.

В качествено отношение, пегматитите от участък “Мерата” имат следната характеристика:

  • K2O                –             4.03 %;
  • Na2O             –             4.66 %;
  • SiO2 –           74.03 %;
  • Al2O3 –           15.30 %;
  • Fe2O3 –             0.60 %;
  • CaO               –             0.78 %.

Качеството на тази добивана фелдшпатова суровина изисква допълнително обогатяване за да отговаря по всички показатели на БДС.

Средните съдържания на компонентите от участък “Мали Кладни дял” са следните:

  • K2O                –             1.01 %;
  • Na2O             –             8.01 %;
  • SiO2 –           70.24 %;
  • Al2O3 –           16.05 %;
  • Fe2O3 –             0.47 %;
  • CaO               –             1.01 %.

Качествената характеристика на пегматитите от участък “Банчовец” са:

  • K2O                –             1.06 %;
  • Na2O             –             7.93 %;
  • SiO2 –           71.31 %;
  • Al2O3 –           15.50 %;
  • Fe2O3 –             0.49 %;
  • CaO               –             0.95 %.